петък, 24 февруари 2006 г.

Мартенички

По улиците няма къде да се стъпи от сергии с мартенички. Ще купуваме, то е ясно. Но нали знаете, че истинските мартенички се правят само собственоръчно. Другите са за украса и за отбиване на номера. А пожелание за здраве и щастие се прави само лично. Нищо че са обикновени, нищо че са несръчни. Той смисълът е другаде. А ако наистина не знаете(или не си спомняте) как се правят, ще ви покажем с удоовлствие:) Има още време, хайде, направете го!:)))

3 коментара:

Анонимен каза...

Това не го знаех - че трябва лично да направиш мартеничката, а всъщност - наистина така е по-хубаво, когато знаеш че човекът, който ти я подарява е вложил себе си в нея.
Ще го имам предвид занапред - благодаря, че ми го каза :-)

Unknown каза...

Всъщност, доколкото знам, традицията е най-старата жена в къщата да стане сутринта преди изгрев слънце и да направи мартеничките с чисти мисли и пожелание за щастие. МИслите са странно нещо, втъкават се в предметите понякога и простите кончета стават талисмани.

Анонимен каза...

Голям ти е сладур юнака! Не го бях виждала, на теб прилича, нали? А мартеничките, горките, са също жертва на комерсиализация, като всеки друг празник. Но пък е супер забавно човек сам да си ги прави и да си измисля всевъзможни модели и сплитки. Вие, гледам, добре сте се повеселили! ;-) Весела баба Марта, малко предварително!