Светлината

Все се опитвам да гледам под повърхността на нещата. Едно такова, почти снобско пренебрежение демонстрирам към това, как нещата изглеждат. Това понякога доста улеснява живота,(ходя облечена като оръфляк:), но пък вероятно стеснява кръгозра. Скоро открих светлината. Не онази "Светлина" - всепроникващата духовна енергия, а онази, светещата, простичката, дето прави предметите видими. Не бях обръщала никога внимание как тя може да танцува и да се плъзга по кожата, да прави вълшебни и най-простичките неща, да променя смисъла, даже да вдъхва смисъл. Не знаех как един кичур коса, искрящ на слънцето може да омайва сетивата, как повърхностите могат да стават златни и сребърни, как въздухът може да придобива плътност. Сега знам малко и така ми харесва. Може след време да поискам да науча повече.