На няколко пъти понечвах да пиша нещо, но се спирах. Някак си ми се иска да можех да огранича достъпа на някои хора до блога си. Затова и го преместих преди време, но беше пълна глупост:) Тогава ми казаха, защо правиш така, губиш си читателите.Пф! Това да не е "24 часа", ебаси.
Близостта, мисълта, че има хора, с които споделям, сякаш някой далеч в тъмното, с когото мога да поговоря, когато съм сама, да разкажа какво ме вълнува, да попитам, да се посмея, това е което ме кара да пиша тук. Понякога е трудно да намериш себеподобни.
Глупостта е добра компания на мрака. Един такъв тандем мина наскоро през живота ми и ме научи за пореден път на нещо. Отхапа си парченце от мен и отлетя, опиянен от свещената си праведност. Не че се оплаквам, но изгубих много сили. Силите се възстановяват, когато наоколо има дървета и...целувки.
Опитвам се да не губя себе си след такива сблъсъци. Опитвам се да вярвам, че чистотата е състояние на духа, като акорд на китара, като звън на камбанка. Можеш да я доловиш, да я оставиш да премине през теб, да се слее с теб. Да те промени, да те подчини на хармонията. Много често удари от парен чук заглушавт всичко, свистене, стържене, онзи нежен акорд се изгубва, става недоловим. Тогава човек се обърква, изгубва вяра. Трябва усилие и.. спомен, за да намериш пак правилния звук сред хаоса. Да го отличиш от шума, да си го спомниш, да си го измислиш, може би, за да звучиш с него, пак чисто и истински.
Понякога ми се иска всичко да беше по-лесно. Но пък един човек ме окуражаваше с думите на един друг човек, дето не се сещам кой беше. "Всяко нещо, което наистина си струва да се направи, е трудно". Дали е вярно?
1 коментар:
Бог е и любов.
Бог е и в теб.
Следователно любовта също е неизменна част от съществото ти.
Спри за миг, затвори очи и се вслушай в парния чук, наречен сърце, защото той бие нежно и топло, само за теб...
Публикуване на коментар