събота, 3 март 2007 г.

***

Денят беше работен и уморителен. Приятно уморителен, но дълъг. Седя с празна глава и разбирам, че нищо няма значение. Пръстът ми е порязан от бъснача. Червена резка върху бледата кожа - животът в мен. Животът винаги е кървав.
Рано или късно.

Няма коментари: