петък, 11 януари 2008 г.

През зимата

Прозорецът ми - вълшебна витрина с бижута. Всяка сутрин се събуждам и дърветата са различни. Студената мъгла ги е изваяла - прелестни. Толкова са съвършени, че ми идва да прекарам пръст по всяко кристалче, да целуна ледените връхчета. Искам да седна в снега сред тези мои замръзнали дървета и да се превърна в снежинка. Искам всяка капчица кръв, всяко туптене на сърцето ми да се превърне в лед - съвършен кристал. И нищо да не помръдва.

Не целувайте снежинките. Това само ще ги превърне в най-обикновена вода.

2 коментара:

Анонимен каза...

Не. Ще ги превърне в искрящи, прозрачни, живи и весели капчици. По-топли от снежинката.

И още по-красиви. :-)

Unknown каза...

Ето няколко впечатляващи снимки на снежинки