петък, 18 януари 2008 г.

Тристан и Изолда

Гледах го все пак този филм. Повечето хора казват, че е сладникав и тъп. История за любовта. Смешна работа. А пък аз се скъсах да рева.
Да обичаш някого толкова, че една целувка да събира целия свят...Да откриеш топлината, която си търсил винаги и да я загубиш, защото не и е там мястото.
Тази история се повтаря откакто свят светува. Царства се издигат и рухват. Война и мир се редуват. Сезоните се сменят, моретата променят очертанията си. А любовта е все тук, опитва се да си проправи място на този свят - неуместна, могъща, разрушаваща и изтръгваща цветовете на самия живот, за да ги хвърли по вятъра. Любовта е като зараза, като ненадйно пробляснал лъч светлина в най-тъмната пещера...
Изправете се и застанете на пътя и...

Няма коментари: