Днес ходих на зъболекар. И, да, болеше. И после пак болеше и знаех че след малко пак ще боли. Зъболекарят се постара да ме разведрява с много весели шегички и лъчезарно отношение, на фона на моето гърчене по стола. На излизане си помислих, че е много готин човек.
Чела съм че хора, които са били изтезавани физически в последствие развивали странна привързаност към мъчителите си.
Затова е нормално човек да харесва зъболекаря си:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар